понеделник, 10 август 2020 г.

15 ГОДИНИ УНГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Минало, настояще, бъдеще, принуди и реалности


Миклош Лошонц (Стопански университет - Будапеща)

Превод от унгарски език Елица Клементиева, магирстрант СУ, ФКНФ, спец. Унгарска филология 

  • Оригинален текст: Losoncz Miklós. Magyarország 15 éve az Unióban. Múlt, jelen, jövő, kényszerek és realitások. – Educatio 28 (1), pp. 21–33 (2019); DOI:10.1556/2063.28.2019.1.2

Резюме. Присъединяването към ЕС като към икономическа и ценностна общност, включително от историческа гледна точка, предоставя благоприятни условия и възможности на икономическите оператори за разширяване и развитие на дейността им. Въпреки че значимостта на ЕС е неоспорима, а ползите от членството еднозначни, поради до голяма степен ограничената от вътрешнополитически съображения икономическа политика на правителствата, то само по себе си спомага в незначителна степен за това Унгария да настигне икономически развитите държави, за нейната техническа и структурна  модернизация и реформи. Твърдението, че Унгария при всички случаи би била по-изостанала, ако не беше членка на ЕС, може да е трудно доказуемо, но е абсолютно основателно. Въпреки че в средносрочен план ползите от членството ще намалеят главно заради намаляването на трансферите в ЕС, възможностите на Унгария за търговия и трансфер извън ЕС са  изключително ограничени, така че членството няма друга алтернатива.

Ключови думи: Европейски съюз, Унгария, присъединяване към ЕС, членство в ЕС, право на ЕС, икономическо догонване, принципи и ценности на ЕС.


Въведение

 Целта на проучването е да разгледа и оцени 15-годишното членство на Унгария в ЕС – най-вече в икономически контекст, но поради ограниченията в обема, няма да е възможно да се спрем върху всички аспекти. Отправната му точка – присъединяването на Унгария, a по-късно членството й в ЕС и възможностите, които те дават на Унгария за социално-икономическа модернизация и догонване на развитите държави. Тяхното използване обаче далеч не е автоматично, а зависи и продължава да зависи от икономическите участници, предимно от правителството, от облика и характера на държавните икономически и отраслови политики.

Политиката на правителствата по отношение на ЕС е неразривно свързана с техните вътрешнополитически и вътрешноикономически предпочитания. Членството в ЕС не може да бъде оценявано само въз основа на икономически критерии, трябва да се вземат предвид още множество политически, правни, социологически, ценностни  и пр. фактори, сред които и това до каква степен правителствата са използвали възможностите създадени от разширеното пространство за маневриране.

Един възможен подход за разглеждането на членството на Унгария в ЕС е да го разделим на два периода. Първият продължава от встъпването в сила на договора за присъединение на 1 май 2004 г. до пролетта на 2010 г., а вторият – от май 2010 досега. Границата между двата периода бележи до голяма степен приключването на преходния период след присъединяването, а също така и смяната на правителството. Партията Фидес, която встъпи в длъжност през май 2010 г. предизвика голям обрат в нагласите и политиката на ЕС в сравнение с предходното социал-либерално демократично правителство. Двата периода обаче не могат да бъдат рязко разграничени – някои тенденции преминават границата, налице са известни сходства в определени области. Всичко това е отразено в направения тук анализ.

Въпреки че характерът, скоростта и резултатът от интегрирането на Унгария в ЕС, както и нейните икономически постижения като член на ЕС, могат да бъдат разгледани поотделно, картината би била по-нюансирана, ако направим сравнение в международен план, с централно и източноевропейските държави, които влизат в ЕС заедно с Унгария, както и с останалите страни от Вишеградската четворка.

Проучването се концетрира върху членството на Унгария след 2010 г. и главно върху развитието му през последните години. Причината за това е, че опитът от първия период е подробно разгледан, не на последно място във връзка с отбелязването на първите десет години членство на Унгария в ЕС.[1] Вторият период и последните няколко години са много по-актуални и от тях можем да извлечем повече изводи.

Предмет на първата част от проучването е връзката между присъединяването към ЕС и придобиването на членство; във втората част се коментира вътрешният пазар и интегрирането на Унгария в правната система и политика на ЕС. В третата част са разгледани основните характеристики на финансирането от ЕС, а в четвъртата – позицията на унгарското правителство относно бъдещите визии и представи за ЕС. Петата част съдържа заключение и изводи.

 Присъединяване към Европейския съюз и придобиване на членство 

Присъединяването на Унгария към ЕС е процес, който започва с подписването на  Европейското споразумение или споразумението за асоцииране на 16-ти декември 1991г. и с встъпването в сила на 1-ви март 1992 г. на главата, отнасящя се за търговската политика, и продължава до встъпването в сила на 1-ви май 2004 г. на договора за присъединяване, който съдържа подробно всички условия на процеса. В периода на подготовката за присъединяването въз основа на Европейското споразумение Унгария приема голяма част от общностното право, с оглед хармонизация на закона. Премахва се значителна част от пречките за търговия между Унгария и ЕС (всички количествени ограничения и, с някои изключения, митническите ставки). Подготовка за присъединяването е също Централноевропейското споразумение за свободна търговия, сключено от държавите от Вишеградската четворка през декември 1992 г., както и споразумението за свободна търговия между държавите от Вишеградската четворка и институциите и членовете на Европейското споразумение за свободна търговия (по това време  членове са Австрия, Финландия, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швеция, а през 1995 г. към ЕС се присъединяват Австрия, Финландия и Швеция). В резултат на тези приготовления Унгария влезе в ЕС сравнително подготвена. Голяма част от въздействията върху търговията са налице още преди присъединяването. Затова, когато става въпрос за балансът между предимствата и недостатъците на членството в ЕС, трябва да се има предвид моментът на влизането в сила на Европейското споразумение, а не датата на присъединяване.

Въпреки че Унгария отговаря на т. нар. Критерии от Копенхаген, в които се съдържат условията на присъединяването, с встъпването в сила на договора и документа за прицъединяване, по независещи от нея причини, Унгария (както и повечето нови централно- и източноевропейски страни) не получава статута на 15-те „стари” държави членки. Присъединяването към ЕС не означава автоматично членство, за него е нужно повече време.

Така между 2004 г. и 2006 г. се прилагат преходни разпоредби за мобилизиране на структурните фондове и Кохезионния фонд, а до 2013 г. – за селскостопанска помощ, базирана на площи. Поради технически причини Шенгенската конвенция, която позволява свободно придвижване в ЕС влиза в сила по-късно. Свободното упражняване на трудова дейност в ЕС като част от интеграцията също се осъществява постепенно, след 7-годишен преходен период. В определени случаи институциите на ЕС могат едностранно да прилагат допълнителни защитни мерки срещу Унгария.[2] През този преходен период са приети незаконодателни елементи на достиженията на общностното право (стандарти, системи за контрол на качеството), които целят премахване на конкурентния недостатък в бизнес сектора. Принципът на равно третиране, с едно изключение, започва да се прилага през 2013 г.

Изключението е, че Унгария, както и останалите нови страни-членки, участва в Икономическия и паричен съюз като държава-членка с дерогация. С приемането на законодателството на ЕС, Унгария се задължава да участва в ИПС, както и да въведе еврото. Единственото нещо, което има правото да избере е датата на влизане. За тази цел обаче трябва да изпълни критериите, отразени в Договора от Маастрихт.

 Интегриране във вътрешния пазар, законодателството и политиките на Европейския съюз 

Интегрирането на Унгария към вътрешния пазар и политиките на ЕС започва след влизането в сила на договора за присъединяване. Интеграцията към вътрешния пазар е подпомогната от премахването на немитническите ограничения, и по-специално отпадането на митническите процедури и на митническия контрол във вътрешните граници на разрастващия се ЕС (негативна интеграция), както и започналото по-рано уеднаквяване на стандартите, в чиито рамки Унгария възприема общите технически стандарти на ЕС. Според съвременен анализ на въздействието, при предварително зададени хипотези и параметри и считайки всички останали обстоятелства, в дългосрочен план, натрупаното потенциално нарастване от 44% би могло да бъде пълният експорт на Унгария, като 65% от него е към европейските страни и това е най-големия износ сред страните от Вишеградската четворка.[3]

В момента, в който договорът за присъединяване става валиден, в Унгария, както и в останалите нови държави-членки, влизат в сила международните споразумения, наредби и други закони на ЕС, като с това съответстващите им местни закони губят валидността си. Този процес бе улеснен от искането на правителството за дерогация, тоест за временно освобождаване от общностното право, на преговорите за присъединяване. Вследствие на интеграцията на Унгария в общата търговска политика на ЕС, условията и възможностите на унгарските икономически участници за покупка, продажба и инвестиция се е увеличила значително в страните учатници във външноикономическата договорна система на ЕС, което дава резултат в увеличението на износа. В резултат на общите действия, по време на преговорите на ЕС с трети страни и международни организации, силата на Унгария да преговаря нараства безпрецедентно като член на ЕС. Системата за защита на общия пазар на ЕС предлага много по-голяма защита срещу икономическите участници от трети страни, отколкото предходната унгарска система на националния пазар.

Хармонизацията на законодателството не приключва с присъединяването. Като членка на ЕС, Унгария може да вземе и взима участие в разработването, предоставянето на експертни оценки и приемането на нови правни норми в ЕС. В тази област, постиженията на Унгария са задоволителни. Броят на процедурите срещу Унгария за ненавременно или неправилно прилагане на принципи, свързани с неизпълнение на задълженията, е под минимума за ЕС през последните години. Сред централно и източноевропейските държави членки, само Чехия и трите прибалтийски републики са в по-благоприятно положение от Унгария.

В резултат на всичко това, според съставения показател, разработен от Паланкаи,[4] степента на интеграция на Унгария в Европейския съюз е изключителна.

Европейският съюз e не само икономическа, а и правна и ценностната общност. Член 2 От Договора на Еропейския съюз (ДЕС) съдържа принципите и ценностите на интеграцията (свобода, демокрация, равноправие, правова държава, човешки и малцинствени права, плурализъм, забрана на дискриминацията, толерантност, справедливост, солидарност, равенство между мъжете и жените). Според член 7 от ДЕС, процедура може да бъде задействана срещу държава-членка, в която съществува риск от сериозно нарушение на принципите и ценностите на Съюза, което в крайни случаи може да доведе до отнемане на определени членски права на съответната държава. Такъв процес бе започнат през септември 2018 г. срещу унгарското правителство, което от 2010 г. насам систематично пренебрегва върховенството на закона и едновременно с това изгражда нелиберална политическа система. Дотогава тази процедура е била прилагана едиснтвено срещу Полша. Вероятността този сложен процес да бъде последователно приключен обаче е малка, тъй като за одобрението му  е необходимо гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета.

Що се отнася до интеграцията на пазара на труда, заетостта на унгарските граждани в старите държави-членки на ЕС става напълно неограничена през 2011г. след седемгодишен преходен период, през който либерализацията постепенно се осъществява. Унгарските работници сравнително късно, след 2007 г. започват масово да се възползват от тази възможност в сравнение с останалите средно и източноевропейски държави-членки. Процесът се ускорява след 2010 г., в голяма степен заради все по-неблагоприятните условия за работниците, ниските заплати и липсата на перспективи. Тази тема подробно анализира Агнеш Харш в студията си в настоящия брой на списание Educatio.

Трудно е да се установи броят на унгарските граждани, работещи из държавите от ЕС. Някои от причините за това са липсата на единна статистическа база данни, събирането на данни се основава на различни методики, трудно може да се установи броят на нелегалните работници, на периодично пътуващите и особено на завръщащите се. Според изчисление, основаващо се на достъпните официални данни, през 2016-та г. повече от 600 хиляди унгарци са живеели в други държави от ЕС.[5]

В сравнение с останалите държави-членки, заетостта на унгарските граждани в ЕС не е висока. Според доклада на Евростат, през 2017 г. 20% от унгарците в работоспособна възраст пребивават постоянно в други държави-членки от ЕС и от тях – в Румъния са – 15%,  в Литва – 14%, в Хърватия и Португалия – 13%, в България и Латвия едва по 5,2%. Въпреки това унгарските домакинства смятат заетостта в рамките на ЕС за най-важното постижение на членството.

Възможността за работа в рамките на ЕС допринася за по-високото равнище на заетост (Централната статистическа служба отчита и работещите в чужбина за заети), освен това балансира равнището на безработица. Една от последиците от това е започналата в последно време и увеличаваща се липса на работна ръка. В същото време масовата заетост на квалифицирани, предимно млади работници в ЕС въздейства неблагоприятно на производителността, както и на системата за социално осигуряване, поради забавените застрахователни вноски.

Точното изчисляване на валутните трансфери на работещите в чужбина унгарци е затруднено от множество проблеми свързани със събирането на данни и методологията. Според Чортош и Коциан[6] паричните преводи на постоянно пребиваващите в чужбина през 2016 г. възлизат на 700 милиона евро, което е равно на 0,6% от БВП. В сравнение с другите страни, това е ниска стойност. Донякъде допринася за увеличаването на излишъка по текущата сметка. Няма точна информация за оползотворяването на тези трансфери. Може да се предположи, че значителна част от тях е била похрчена за потребителски нужди.

Поради ограничения обем на проучването, не е възможно да се разгледа интеграцията на Унгария във всички политиката на ЕС, а само някои съществени икономически гледни точки. От една страна може да се каже, че участието в общата и общностната политика е придобита с присъединяването отговорност. От друга страна, като се има предвид икономическата рационалност, политиките на ЕС като цяло (но не без изключения), са в съответствие с изискванията за устойчиво икономическо развитие (въпреки че много от тях могат да бъдат подобрени), и осигуряват достатъчно свобода на действие на държавите-членки да преследват интересите си. Опитът показва, че напрежението възниква, когато изискванията за политическа рационалност надвишават изискванията на икономическата рационалност в икономическите политики на държава-членка.

Същевременно политиките на ЕС представляват външна дисциплинарна сила, особено когато се налагат санкции. Това се отнася предимно за икономическото управление и най-вече за фискалната политика. Според разпоредбата на Пакта за стабилност и растеж, ако дефицитът на държавния бюджет трайно надхвърля прага от 3% като процент от БВП, институциите на ЕС могат да задействат  процедура за превишен дефицит срещу съответната държава. В случаите когато държавата не принадлежи към еврозоната, окончателната санкция е спирането на средствата от Кохезионния фонд.

В името на подсилването н икономическото управление, не на последно място под влиянието на международнита, финансова и икономическа криза през 2008–2009г., през 2010 г. е приета рамката на икономическата политика, наречена Икономически семестър, която влиза в сила през 2011 г., последвана от закона за засилване и хармонизиране на надзора върху бюджетните баланси. От това следва, определянето на цел на бюджетните баланси в средносрочен план, която да се преразглежда на всеки три години. Според общото правило, циклично коригираният баланс, освободен от еднократни и временни мерки, трябва да да се подобрява с 0,5% от БВП годишно, до постигането на средносрочната цел. Процесът за превишен дефицит може да бъде задействан също, ако държавният дълг, надвишаващ референтната стойност, не се движи към референтната стойност (60% от БВП) с нужните темпове. Създаденият също през 2011 г. Евро плюс  пакт не е задължителен законодателен акт, а политически ангажимент, който, наред с много други неща, цели подобряване устойчивостта на публичните финанси.

Веднага след присъединяването към съюза срещу унгарското правителство започва процедура за прекомерен дефицит. В резултат на безотговорната фискална политика на правителството на Медйеши, а след това на Дюрчани, дефицитът на общия бюджет постоянно нараства след 2004 г., като през 2006 г. достига 9,4% от БВП. Степента на последвалата консолидация, която продължава и по време на правителството на Байнаи, не достига критериите за публични финанси на ЕС.

В определени случаи функциите на ЕС могат да бъдат и защитни. Пример за това е предоставеният на Унгария за справяне с кризата на ликвидността през 2008 г. спасителен пакет, благодарение на  сътрудничеството с Международния валутен фонд. Кризата се дължи до голяма степен на вътрешноикономически фактори.

Процедурата за превишен дефицит приключва през 2013 г., при правителството на Орбан, което встъпва в длъжност през 2010 г. Правителството намалява дефицита на държавния бюджет под 3% от БВП, главно за да избегне санкции, застрашаващи загубата на някои фондове на ЕС, и оттогава настоява за спазването на това правило. В същото време то нарушава ангажиментите си по отношение на средносрочната цел на общия бюджет, което не подлежи на санкции.

С последователното спазване на критерия за държавния бюджет, правителството целеше и продължава да цели създаването на външно пространство за маневриране в това, което нарича неконвенционална или неортодоксална икономическа политика, която не само подкопава институционалната система на пазарната икономика, поставя под въпрос правната сигурност и сакралността на собствеността, но също така противоречи на изискванията за устойчиво икономическо развитие. Засега това се подпомага от благоприятната глобална икономическа обстановка и подобряването на външния и вътрешния баланс на унгарската икономика.

Съдейки по множество знаци, от постъпването си в длъжност през 2010 г., правителството на Орбан e склонно да изпълнява само минимума от изискванията на ЕС. Неслучайно не подписва пакта „Евро плюс”. В отделно проучване би могло да се разгледа доколко унгарското правителство взима или съответно не взима под внимание специфичните за страната препоръки на Комисията в рамките на Европейския семестър и доколко изпълнява задълженията си по отношение на Лисабонската стратегия и EU 2020. 

Финансиране от ЕС 

С присъединяването си Унгария, заедно с останалите централно- и източноевропейски държави, придобива достъп до ресурсите на структурните фондове на Европейския съюз и кохезионния фонд, от 2004 до 2006 г. в ограничена степен, а след това се ползва със същия статут като по-старите държави членки. Периодът на общия бюджет продължава от 2007 до 2013 г., но плащанията, свързани с текущи проекти, могат да се извършват две години след това, затова би било удачно да се разгледа периодът 2007–2015. През този период основната част от плащанията се пада на управлението на Фидес. В началото на програмния период трансферите са забавени.

През този период Унгария получава общо 31,5 милиарда евро, нето от средствата на ЕС, което представлява средно годишно нетно финансиране на стойност 4% от БВП, тоест като се приспадне вноската в общия бюджет. И двата показателя на Унгария са с до 25–40% по-високи от тези на останалите три държави от Вишеградската четворка. По отношение размера на изплатените трансфери в ЕС, Унгария успешно се интегрира в кохезионната политиката на на ЕС, което е най-осезаемата и значима полза от присъединяването и членството в Европейския съюз.[7]

Въз основа на размера, ефективността от използването на средствата на на ЕС се отразяват в приноса към икономическия разтеж, като, разбира се, трябва да се има предвид, че динамиката на БВП се определя от много фактори. Ако всички останали условия останат непроменени, без финансиране от ЕС, вместо да се увеличи с 4,6%, БВП на Унгария би намалял с 1,8% между 2007 и 2015 г.[8] Като изключим последвалата финансовата и икономическа криза от 2008–2009 г. рецесия, БВП би нарастнал в незначителна степен. Финансирането от ЕС е главният източник на икономическия разтеж и през последните три години. Доказателство за това е, наред с много други неща, че със спирането на средствата, динамиката на БВП спада от 3,5% през предходната година до 2,3% през 2016 г.

Докато в другите страни от Вишеградската четворка средствата от ЕС допълват останалите, на първо място вътрешни движеши сили на икономическия растеж, в Унгария те напълно ги заместват. С други думи, зависимостта (външната) на икономическия растеж от фондовете на ЕС тук е най-голяма.

В същото време, през последните 10–15 години конкоретноспособността на Унгария значително се влошава. В списъка за конкорентноспособност на Световния икономически форум, която се състои от 12 стълба и съдържа 140 държави, Унгария се нарежда на 41-во място през 2006 г., а през 2018 г. вече едва на 48-мо. Подобна тенденция се наблюдава и при други индекси на конкурентносподобността.

През периода 2014–2020 г. Унгария има право на общо 34,5 милиарда евро от фондовете на ЕС, което е с 3 милиарда повече от предходния период. Пропорционално на БВП обаче това е по-малко от предходния период – средно годишно 3–3,2%. Според все още неодобрения проектобюджета на Европейския комитет, размерът на средствата, отпуснати на Унгария през програмния период 2021–2027 г. ще е около 30,6 милиарда евро. Това представлява 1,6–1,7% от БВП, тоест половината от предходния период. Кохезионните фондове и селскостопанските субсидии за догонване намаляват най-много.

Засега институциите на ЕС не са намерили ефективни правни средства за възстановяване на принципите на правовата държава и за справяне с корупцията. Степента на последната е особено висока при привличането на средства от ЕС. В класацията „Върховенство на закона” за 2017–2018 г., в която участват 113 страни, Унгария заема 50-то място, сред държавите членки на ЕС само Гърция и България са след нея.[9]

 Данни за средствата, които Унгария получава от Европейския съюз

 Общо нетни ресурси, милиарди евро

2007 – 2015             31,5

2014 – 2020             34,5

2020 – 2021[10]      30,6   

Общо нетни ресурси като процент от БВП

2007 – 2015                4

2014 – 2020                3–3,2

2020 – 2021[11]         1,6–1,7

В класацията на Transparency International, Индекс за възприемане на корупцията”, в която участват 180 страни (колкото по-корумпирана е една държава, толкова по-назад е в класацията),  през 2004г. когато Унгария се присъединява към ЕС, тя заема 42-ро място, откъдето през 2010 г. се качва на 50-то, а през 2018 г. на 64-то място. Миналата година само България и Гърция са след нея сред държавите членки на ЕС. Настоящото унгарско правителство не се присъедини към Европейската прокуратура, за да разследва случаи на нарушения по отношение на общия бюджет или финансовите интереси на ЕС, но може да го направи по всяко време.

Проектът за регламент на Европейския парламент и на Съвета[12] цели върховенство на закона и намаляване на корупцията, според правното основание на член 322 от ДФЕС за общия бюджет. Въз основа на това, през програмния период между 2021 и 2027 г. всякакъв род плащания от общия бюджет трябва да се случват по принципа на правовата държава.  В допълнение към основните ценности на ЕС, върховенството на закона, по-специално правната сигурност, независимостта на съдебната власт от правителството, безпристрастното и ефективно функциониране на съдебните решения, изпълнението на решенията на Съда, прозрачността и почтеността на процедурите за възлагане на обществени поръчки и санкционирането и предотвратяването на корупцията смекчава финансовите рискове за общия бюджет. В по-широк смисъл ерозирането на принципа заправова държава и корупцията, които присъстват в различна степен и в други държави членки на ЕС,подкопават също единния пазар на интеграция.

Съветът ще гласува за приемането на решението на комисията с така нареченото гласуване с обратно квалифицирано мнозинство.  Toва означава, че ако комисията отправи предложение средствата от ЕС на дадена държава членка да бъдат спрени или ограничени, Съветът може да го отхвърли само с квалифицирано мнозинство. Тоест съответната държава трябва да получи съгласието на поне 55% от държавите членки (които представляват поне 65% от населението на ЕС) , за да бъде отхвърлено предложението. Приемането на този проект за регламент на фона настоящата обстановка в страната ни би повлияло негативно на мобилизирането на средства от ЕС.

 Визии за бъдещето на Европейския съюз и позиции на унгарското правителство 

Перспективата за членство традиционно е основен елемент на външнополитическите отношения на ЕС. Придобиването на членство като перспектива и обща цел, както и извличането на произтичащите от него търговскополитически и други ползи е съществена мобилизираща сила и улеснение при постигането на консенсус за външните страни. Преобладаващото мнозинство икономически и политически участници в Унгария подкрепят присъединяването и към ЕС.

След присъединяването икономическото възстановяване и модернизацията остават на заден план във вътрешната политика на Унгария. Въпреки че е добре известно, че членството в ЕС не е самоцел, а средство за икономическо и социално развитие, оползотворяването на средствата не е интегрирано в цялостна стрятегия за развитие[13] и от присъединяването досега няма признаци за това.

Присъединяването към Икономическия и валутен съюз и неразривно свързаното с това въвеждане на еврото също са обща цел, за чието постигане е нужна подкрепата на по-голямата част от обществото. Сред новите държави членки, които отговарят на условията и се присъединяват към еврозоната са Словения – 2007 г., Словакия – 2009 г., Естония – 2011 г., Латвия – 2014 г., Литва – 2015 г.

Сред целите на правителствата, които са на власт в Унгария между 2004 и 2010 г., е и присъединяването към ИПС (Икономически и паричен съюз). При първото правителство на Орбан през целевата година за навлизане в еврозоната е 2007 г., при правителството на Медйеши през 2003–2008 г., после 2009 г., при правителството на Дюрчани през 2005–2010 г., при правителството на Баняи през 2009–2014 г.

През 2011 г. правителството на Орбан смята, че присъединяването към ИПС преди 2020 г. е нереалистично, а през 2015 г. съобщава, че въвеждането на еврото не е цел, затова и не предлага целева година. Сериозно правно затруднение за въвеждането на еврото може да бъде това, че според Основния закон легалното платежно средство е форинтът. За изменението на тази разпоредба е нужно мнозинство от две трети в Парламента. Зад позицията на правителството се крие необходимостта от поддържане на независима парична и валутна политика, главно в името на запазването на възприетия или действителния суверенитет.

Специалистите спорят от дълго време за въвеждането на еврото. Мненията относно необходимостта от присъединяването и синхронизирането са различни, равносметката на ползите и недостатъците не е ясна.[14] Разглеждането на тези теми ще надхвърли ограниченията за обем и съдържание на проучването. Според мен, въз основа на досегашния опит, би било целесъобразно за една толкова малка и отворена към света национална икономика, каквато е унгарската, да изпълни възможно най-скоро условията за присъединяване към ИПС и да бъде подготвена за въвеждането на еврото и в много други аспекти. В този случай евентуалните недостатъци от присъединяването към ИПС могат да бъдат сведени до минимум, а ползите – увеличени до максимум. Въпреки че в договора за присъединение към ЕС е упоменато задължението за членство в ИПС, правителството на Орбан не обявява дата за въвеждане на еврото.

Общата цел и визия също са ключов двигател за вътрешното развитие на европейската интеграция до момента. Историята на интеграцията е придружавана от две цели – мир и просперитет. Римските договори определят митническия съюз, съответно общия пазар, единният европейски пазар определя вътрешния пазар, договорът от Маастрихт определя икономическият и паричен съюз и дава перспектива на интеграционните институции и държавите-членки.

В по-малка степен подобна роля изиграва разширяването на Изтока в подкрепа на прехода към западноевропейска гражданска демокрация и пазарната икономика, което в по-широк смисъл цели обединение на Европа и развитието на централно и източноевропейските държави.

Що се отнася до настоящето положение, просперитетът е поставен под въпрос заради международната икономическа криза през 2008–2009 г., а мирът – заради тероризма, миграцията и руско-украинската война. Поради множество вътрешни и външни причини, които не могат да бъдат подробно разгледани тук, в момента няма обща визия за развитието на интерграцията, която всяка държава-членка да подкрепя. Тази ситуация е отразена в дискуционния документ на Европейската комисия за бъдешето на ЕС, публикуван в началото на 2017 г., който съдържа 5 възможни сценария.

При настоящите условия най-вероятната посока за развитие на ЕС може да бъде променливата геометрична форма на доброволно диференцирана интеграция, която е подробно разисквана в чуждата и унгарската специализирана литература и която е второто най-добро решение в сравнение с все по-тесния съюз.[15] Изводът е, че не всички държави-членки имат обща цел и визия. Останалите държави не желаят да преследват целите, които тясно сътрудничещите си държави ядра” си поставят, оттук следва, че интеграцията се създава от две трайно отдалечени една от друга държави-членки. Тясно сътрудничещите си държави обикновено членуват в еврозоната.

Зад концепцията и практиката на диференцирана интеграция стои необходимостта от възстановяване на националния суверенитет. В този смисъл особено противоречиво е твърдението, че държавите членки с по-малка икономическа тежест и възможности имат интерес към законодателството на общностно равнище в по-силните институции на общността, отговорни за прилагането му. Цената на евентуално по-големия суверенитет  е едностранна зависимост и по-голяма уязвимост под икономическия и политически натиск на по-силните държави-членки, често без възможности за правна защита.

Освен това, в резултат на по-нататъшното развитие на Икономическия и паричен съюз и създаването на общностни институции в рамките на диференцираната интеграция, изоставащите държави могат да попаднат в неблагоприятно положение. Икономическата им сила и ролята им при взимането на решения намалява до голяма степен след излизането на Обединеното Кралство от ЕС. От политиката, която настоящето правителство провежда следва, че Унгария спада към втората група, заедно с всички неблагоприятни последици, които я засягат.

 Обобщение, заключение 

Присъединяването към най-голямата световноикономическа сила, икономическа, правна и ценностна общност, създава благоприятни условия за Унгария по отношение на догонването на по-развитите държави и икономическо-структурното осъвременяване както от статична, така и от динамична гледна точка. Първото се отнася за постиженията на Унгария по отношение на интеграцията преди присъединяването и, а второто – за използването на възможностите, произхождащи от развитието на ЕС след присъединяването. Използването на тези възможности не е автоматично,то в голяма степен зависи от икономическите участници, както и от провежданата от правителството политика.

Присъединяването на Унгария към ЕС е процес, който започва с встъпилата в сила на 1 март 1992 г. 1-ва глава за търговската политика от Споразумението за асоцииране и приключва на 1 май 2004 г. с подписването на договора за присъединяване. След дълъг преходен период, Унгария разполага със статутът, който имат по-старите държави-членки. В същото време от самото начало успява да участва активно и в съответствие с влиянието си, във формирането на процеса за интеграция. Задължителният за всички държави-членки общностен правен ред предлага на Унгария много по-голяма защита от външен натиск, в сравнение с националната рамка.

Интегрирането във вътрешния пазар на ЕС е задължение, отразено в договора за присъединяване. Във външноикономическите отношения на Унгария решаваща роля играят регулаторните, общите условия на икономиката и икономическата политика на Европейския съюз, които се превръщат от външни във вътрешни за унгарските икономически участници.

Навлизането във вътрешния пазар и най-вече липсата на тарифните пречки (главно премахването на митническите процедури, контрола по вътрешните граници и приемането на технически стандарти) , увеличават значително износа на Унгария в ЕС. Унгария е една от най-добре интегрираните страни-членки на ЕС.

След приемането на общата търговска политика, възможностите на Унгария за покупки, продажби и инвестиции в държавите, които принадлежат към договорната система на ЕС се подобряват, което се отразява в разширяването на износа. В резултат на съвместните действия, способността на Унгария, като член на ЕС, да води търговски преговори с международни организации и  с трети страни нараства безпрецедентно. Общата система за защита на пазара на ЕС предлага осигурява много по-голяма защита срешу икономическите участници на трети страни, отколкото предходната унгарска. ЕС осуигурява на Унгария защита и в други области.

Като цяло политиките на ЕС са в съответствие с изискванията за устойчиво икономическо развитие. През годините след 2004 г., фискалната политика на социалистическо-либералните демократични правителства не взимат под внимание общите фискални правила. В периода след 2010 г. унгарското правителство изпълнява минимума от условията за членство на ЕС, главно по отношение на фискалната политика и политиката на ЕС. Правителството успява да избегне санкции  за загуба на средства като спазва изискването за държавен дефицит под 3% от БВП. С цената на това разширява полето си за маневриране към това, което нарича необичайна или неортодоксална икономическа политика, която налага политически предпочитания, омаловажава върховенството на закона, противоречи на изискванията за устойчивост. За да се задържи това положение се разчита главно на благоприятните условия в световната икономика, на притока на преки чуждестранни инвестиции, както и на средствата от ЕС.

Най-важната измерима икономическа полза от членството на Унгария в Европейския съюз е прехвърлянето на средства от ЕС, с нетна стойност от 4% от БВП средногодишно между 2007 и 2015 г., като се очаква да достигне до 3–3,2% между 2014 и 2020 г. Неефективното усвояване на тези средства, както и голямата зависимост от тях предполагат, че между 2007 и 2015 г. без фондовете на ЕС БВП би спаднал, докато международната конкурентноспособност на Унгария отслабва значително и се нарежда на трето място за най-корумпирана страна след България и Гърция.

В бюджетния период между 2021 и 2027 г. се очаква средствата от ЕС да намалеят на половина пропорционално на БВП. Фактът, че се планира изтеглянето на средствата да бъде обвързано с върховенството на закона може да доведе до още загуби. С намаляването на средствата от ЕС, все още не е ясно кои ще бъдат източниците и двигателите на унгарското икономическо развитие след 2020 г.

Друго голямо постижение на членството на Унгария в ЕС (поне според голяма част от домакинствата) е свободата за работа в ЕС. В момента около 600 хиляди унгарски граждани живеят в държави-членки на ЕС. Това е и една от причините за липсата на работна ръка в Унгария.

След утихването на еуфорията от присъединяването, унгарските правителства, особено след 2010 г., не се възползваха от предоставените от ЕС възможности за постигане на национален консенсус и изграждане на визия в дългосрочен план. Настоящето правителство няма желание Унгария да се присъедини към еврозоната или към други инициативи на ЕС, още по-малко към групата на страните, които работят в тясно сътрудничество по диференцирана интеграция.

Като заключение може да се каже, че 15-годишното членство на Унгария е положително, въпреки че се възползва само от част от единствените по рода си в исторически план възможности, които то предлага. Вместо за социално-икономическо усъвършенстване и за отдавна планираните структурни реформи, средствата от ЕС бяха използвани за налагане на политически предпочитания, които противоречат на изискванията за икономическа рационалност и устойчиво развитие. Пространството за маневриране извън Европейския съюз е тясно и за Унгария няма друга алтернатива на членството в ЕС. Без засилване на институционалната среда, преодоляването на изолацията в ЕС, спирането на икономическото изоставане и въобще използването на други възможности, които ЕС предлага, не е възможно.



[1] Losoncz M. Magyarország tíz éve az EU-ban – mekkora volt a mozgástér? Közgazdasági Szemle, Vol. LXI. (2004 / április), pp. 486–492.

[2] Пак там, с. 487.

[3] Lejour, A. M., R. A. Mooij, R. de Nahuis. EU Enlargement: Economic Implications for Countries and industries. CPB Netherlands Bureau for Economic Policy Analysis, CPB Document, No 011, 2001 September. https://www.cpb.nl/sites/default/fi les/publicaties/download/eu-enlargement-economic-implications-countries-and-industries.pdf [2019.01.22.]

[4] Palánkai T. Re-defining Integration. Reflections on Future of EU in Theoretical Contexts. European Economic Integration Theory Revisited. By European Association for Comparative Economic Studies. Workshop, Szeged, 2017 March 23–24 (Manuscript), рр. 12–13.

[5] Beke K. Ide vezetett a tömeges kivándorlás: több magyar lépett le, mint gondoltuk. Portfolio.hu 2017 augusztus 30. https://www.portfolio.hu/gazdasag/ide-vezetett-a-tomegeskivandorlas-tobb-magyar-lepett-le-mint-gondoltuk.260665.html [2019.02.15.]

[6] Csortos O., B. Kóczián A külföldön élő magyarok jövedelmeinek és folyó átutalásainak elemzése. – Hitelintézeti Szemle, Vol. 16. No. 2. (2017 / június) pp. 5–27. http://www.hitelintezetiszemle.hu/letoltes/a-kulfoldon-elo-magyarok-jovedelmeinek-csortosorsolya-koczian-balazs.pdf [2019.01.05.]

[7] Losoncz M. A globális és regionális integrálódás és a fenntartható gazdasági növekedés néhány kérdése a visegrádi országokban. – Közgazdasági Szemle, Vol. LXIV. (2017 / július–augusztus) pp. 677–697.

http://epa.oszk.hu/00000/00017/00250/pdf/EPA00017_kozgazdasagi_szemle_2017_07-08_0677-0697.pdf [2018.12. 28.]

[8] KPMG. A magyarországi európai uniós források felhasználásának és hatásainak elemzése a 2007–2013-as programozási időszak vonatkozásában. Makrogazdasági elemzések összefoglalása. Budapest, 2017. március 2. https://www.palyazat.gov.hu/magyarorszagi_europai_unios_forrasok_elemzese [2019.01.08.]

[9] World Justice Project (2018) Rule of Law Index 2017–2018.

https://worldjusticeproject.org/sites/default/files/documents/WJP-ROLI-2018-June-Online-Edition_0.pdf  [2019.01.27.]

[10] Предварителен проект. Източник: Европейска комисия.

[11] Предварителен проект. Източник: Европейска комисия.

[12] Európai Bizottság (2018) Javaslat. Az Európai Parlament és a Tanács rendelete a tagállamokban a jogállamiság tekintetében fennálló, általánossá vált hiányosságok esetén az Unió költségvetésének védelméről. Brüsszel, 2018.5.2. COM(2018) 324 final, 2018/0136 (COD)

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/HU/TXT/?uri=COM%3A2018%3A324%3AFIN [2018.12.29.]

[13] Kádár B. Felzárkózási esélyszemle. – Európai Tükör, Vol. X. (2004) No. 7–8. pp. 37–46.

[14] От по-старите проучвания вж. напр.:  Neményi J., G. Oblath Az euró bevezetésének újragondolása. – Közgazdasági Szemle, Vol. LIX. (2012 / június), pp. 569–684. http://www.mkt.hu/docs/2012-06-28-18-45-56-KozgSzle_2012_junius.pdf [2018.12.28.]; едно по-ново обобщение: Czelleng Á. Az euró bevezetése Magyarországon. Az euró bejövetele a magyarokhoz. A 25 éves GKI születésnapi konferenciája. Budapest, 2017. november 22. – Közgazdasági Szemle, Vol. LXV. No. 1. (2018 / január) pp. 102–106. https://www.gki.hu/wp-content/uploads/2018/01/Czelleng-%C3%81d%C3%A1m-K%C3%B6zgazdas%C3%A1gi-Szemle-2018.-janu%C3%A1r.pdf [2019.02.15.]

[15] Koller B. Széteső építmény vagy új típusú integráció? – In: Koller B., Marsi V. (Еds) Magyarország Európában, Európa a világban. Tanulmánykötet Gazdag Ferenc 70. születésnapjára. Budapest: Dialóg Campus Kiadó. 2016, pp. 245–255.