ЛЕГЕНДАТА ЗА СВЕТА МАРГИТ

Превод от унгарски език

Християн Бонев / ІІ курс (2011)

Св. Маргит, дъщеря на унгарския крал Бела ІV. Родена в Клиса през 1242 г. - починала на о. Маргит (Будапеща) през 1270 г.

Крал Бела ІV дал думата си, че ако Господ отново го постави на трона и въздигне страната повторно, ще му посвети единствената си дъщеря, като я възпита за монахиня. Той не забравил намерението си и когато малката Маргит, навършила десет години, я пратил в манастир. Там единствената дъщеря на краля била възпитавана далеч от съветите на майка си, далеч от величествения и удобен дворец.

Както расла, порасла, като все повече се отдалечавала от светската суета и се доближавала до църковните поучения. Живяла в девическия манастир на Острова на зайците, който по-късно в нейна чест преименували на Остров Маргит. В близките страни, та дори и в далечните провинции се носел слухът, че крал Бела имал чудно красива дъщеря и заради това в Унгария пристигнали кандидат-женихи. Чешкият крал поискал ръката на Маргит; други също я искали за жена, но тя толкова мразела светската суета и помпозност, че за брак изобщо не искала и да чува.

Св. Маргит постъпва в манастира. Картина на унгарския художник Берталан Секей.

Монаси и монахини дошли от далечни страни, както и знатни вдовици и съпруги на владетели, за да се дивят на праведния живот на кралската щерка.

Тъй като Маргит винаги стояла коленичейки пред иконите на Исус и Дева Мария, капачките на колената й се подули и втвърдили. Всеки ден от живота си се радвала, ако можела да се унижи, като служи на сестрите монахини. Колкото повече ги превъзхождала по достойнство и благородност, толкова повече се стараела да се унижи пред тях. Единствената дъщеря на знатния унгарски крал, гордостта на страната, готвела в кухнята, миела чиниите и гърнетата и носела огнивото. Зиме именно тя чистела рибата и затова кожата на ръцете й се напукала, и кървяла.

Веднъж, сестра Сабина, дъщерята на господин Донат, готвела рак за монахините. Но по време на варенето гърнето паднало в огнището и запалило всичко наоколо. Сестра Сабина само изпискала, но не посмяла да посегне към казана. Тъкмо в този момент влязла сестра Маргит и когато видяла горещия казан, посегнала към него с голи ръце и го извадила от горещата жарава. Но чуйте само чудото: огънят не изгорил нито ръцете й, нито запалил дрехите й.

Също така светата девица прислужвала в манастира и по време на обяд – метяла, обслужвала сестрите и не слагала нито хапка в устата си, докато другите не станели от масата. Но междувременно се унижавала и като ядяла всеки път на друга маса – точно като слугините.

Веднъж светата девица поискала да изнесе общата вода, с която всички сестри си миели ръцете, но сама не можела – ведрото било твърде голямо. Затова извикала една сестра, а именно дъщерята на комит Боболди, горделивата Ченге, да й помогне. Казала й:

- Скъпа сестро, хайде да изнесем заедно ведрото с мръсната вода.

Сестра Ченге нищо не отвърнала, изнесли го навън, но когато стигнали двора и сложили ведрото на земята, тя плиснала мръсната вода в лицето на светата дева. Маргит обаче понесла случилото се спокойно, усмихнала се и казала:

- Скъпа сестро, какво правиш?

Такава обич и смирение растели в нейното сърце.

Навсякъде се разнесла славата за нейната непретенциозност и отстъпчивост. Задоволявала се с обикновената дървена посуда, избирала най-лошата храна, но никой не чул оплакване от нея. Изпълнявала всичко, което главната сестра й заповядвала. Ако бащата, майката или роднина на някоя от сестрите се споминела, светата дева веднага я потърсвала, плачела с нея и я успокоявала с думите:

- Скъпа сестро, защо Господ не бе поискал това да се случи по-скоро на мен, отколкото на теб?

Ако пък някоя от сестрите предала Богу дух, светата девица не се отдалечавала от тялото й, докато не я погребат. Молила се до трупа и така я оплаквала, сякаш й е роднина.
           Тази пресвета дева много обичала бедните и самата тя искала да живее в бедност. Дрехите й винаги били изпокъсани и захабени. Понякога взимала шаячени парцали от калта и с тях закърпвала престилката си. Веднъж крал Бела ІV отишъл при дъщеря си, но света Маргит не посмяла да се яви пред очите на баща си, защото престилката й била изпокъсана навсякъде. Незабавно изтичала при сестра Кандида и я помолила да я закърпи. Сестрата сторила това с много усилия, защото престилката й до толкова била заприличала на парцал, че чак плътта на ръката на Маргит прозирала изпод нея. Когато пък главната сестра, която разпределяла дрехите, я видяла, й казала:

- Сестро, ще ти дам по-добър плащ.

Но Маргит й отговорила:

- Недей, майко! Съший два захабени плаща и ги закърпи, както правя аз!

На главата си носела проста шапка с воал, както останалите сестри. Но щом забележела, че слугините носели груби забрадки, ги сменяла със своите. Сандалите й също се късали под краката. Когато главната сестра я видяла, казала:

- Ако майка ти и баща ти ги видеха, щяха много да се срамуват.

Но света Маргит отвърнала на това по следния начин:

- Умолявам те, скъпа майко, заради любовта ти към Исус, остави ме аз да си ги нося!

За легло на светата дева служели няколко тръстики по земята, а за възглавница понякога си слагала камък. Върху това отмаряла дъщерята на унгарския крал.

Тя измъчвала тялото си с камшици и бичове и никога не си позволявала почивка. Затова в младежките си години тя заслабнала много и усещала, че смъртта й скоро ще настъпи. Когато оплаквали една от сестрите, тя казала на главната сестра:

- Аз, скъпа майко, аз ще бъда следващата сестра, която ще се спомине.  – Така и станало. Когато светата дева се разболяла, извикала при себе си главната сестра и й дала ключа за ковчежето си.

О, скъпи синове и дъщери, по волята на всички обичащи, спазващи и желаещи светата бедност, които следват боси босия Исус, погледнете, поклонете се и вижте какво намера главната  сестра в ковчежето на щерката на унгарския крал! Това бяха съкровищата на светата дева: колани за триене по кръста – единият вече бил скъсан, а другият бил от желязо, за да притиска плътта с изключителна болезненост. Там имало и една пръчка, към която били прикрепени игли от таралеж и с нея тя се удряла. Намерили и две парчета кече, които били забити със заострени от двете страни пирони, и които светата дева носила на краката си. Това били богатствата на Маргит, с които събирала заслугите си и именно с тези си заслуги сега тя помага на обръщащите се към нея грешници.

На тринадесетия ден от болестта си, на двадесет и девет годишна възраст, светата дева намерила покой в небесата. Оттогава нататък лицето на пресветата дева е осветено от чудно сияние и такава красива светлина се появила под очите й, сякаш цялото й лице било позлатено.

* Оригинално заглавие: Szent Margit legendája. - In: Lengyel Dénes, Régi magyar mondák. Budapest: Móra F. Könyvkiadó, pp. 215-218.