По хрониките на Йорданес и Шимон
- Разказана от Д. Лендел в книгата "Стари унгарски предания" (Lengyel Dénes, Régi magyar mondák. Budapest: Móra Ferenc Könyvkiadó, 1972).
Превод от унгарски
Адриана Мирчева / І курс
 |
Златният елен. Декоративен елемен от скитски щит. Унгарски
национален музей.
|
Случило се
веднъж, че по време на лов Хунор и Мадяр започнали едно далечно приключение, изгубвайки
се сред мочурищата на Меотида [Азовско море]. Пред тях изведнъж изникнал един женски елен и те
започнали да го преследват.
Еленът бягал, но внезапно изчезнал без следа от
погледа на ловците. Търсили го дълго, но не могли да го намерят.
Докато търсили еленът, обходили цялото мочурище и се
натъкнали на местност, която била много подходяща да пасат животните си.
Върнали се при баща си, като поискали от него
разрешение да се преместят заедно с всички животни край Меотидското мочурище, и
направили това веднага щом получили разрешението.
Провинция Меотида граничи с Персия: от всички страни е
заобиколена от море, с изключение на една много тясна плитчина. Провинцията
изобщо нямала реки, но изобилствала на тревни площи, на дървета, на птици, на
риба и на диви животни. Трудно се достигало до местността.
Народът на Хунор и Мадяр навлязъл в мочурището на
Меотида и останал там в продължение на пет години.
На шестата година тръгнали от мочурището и в степта
случайно се натъкнали на жените на синовете на крал Белар, които живеели в шатри без мъжете си. Когато ги открили, те тъкмо
празнували празника на рога и танцували под звуците на музиката му. Заловили ги
и заедно със всичките им животни ги отвели със себе си в мочурището. Князът на
племето алани, Дула, имал две дъщери, които също били заловени. Хунор се омъжил
за едната, а Мадяр за другата.
Всички хуни и маджари произхождат от тези жени.
